Катерачният обект край Югово, създаден по инициатива на Крум Сираков, се обогатява с труда на доброволци и дарители
Над 20 са вече маршрутите в разнообразни категории, създадени на обекта Славееви скали. За историята на мястото преди 2 години ни разказа Крум Сираков – основен двигател на инициативата, която е в памет на Славея Стойчева, напуснала този свят на 13 ноември 2015 година. Заедно със свои съмишленици скалата става все по-достъпна с маршрути както за по-неопитни, така и за по-добри майстори на катеренето.
Обектът става все по-популярен, има богато описание в катерачният гидовник climbingguide.bg, за мястото вече има и кратко филмче, което може да видите в текста.
Около 2 години след предишната ни среща и точно на 13 ноември отново се срещаме с Крум, който да ни разкаже за развитието на катерачния обект:
Здравейте! Ами… мина време. Мина време, вода изтече, случиха се разни неща… Откак се видяхме за първи път, до сегашния момент, на Славееви скали готовите за катерене маршрути се увеличиха от четири, та на цели двайсет. Лесни, трудни, всякакви. Категориите (за запознати с катеренето) са от 4-а до 7-а категория. Хубавото е, че има маршрути за всякакви катерачи. И за опитни, и за неопитни. С един-два от тях даже и аз се справям…
Предният път ви разказах коя беше Славея и какво беше за близките си хора. От тогава насам нищо не се е променило – тя си остана на 30 години… Ние, дето сме ѝ близки, си останахме пак толкова, и пак толкова близки. Е, получихме привилегията да остареем с по няколко години.
Дадох си дума в късната есен на 2015 г., когато Славея си отиде, че катерачен обект с нейното име ще има. Ни най-малка представа нямах как и къде ще е. Аз самият не съм катерач, пещерняк съм, и се надявах да убедя, да помоля, да подтикна… И Господ даде да има – намерих съмишленици, приятели, спонсори (никак не я обичам тая дума, но стотина и нещо клина от поставените там са ни дарение. Обещал съм да не казвам от кого).
Но клиновете са нищо. Нещата се правят от хора. Отново подчертавам, и го правя с дълбока признателност към моите приятели, които свършиха основната работа по създаването на туровете по обект Славееви скали – Димитър Костадинов и Симеон Игнатов. Те Славея даже не я познаваха, но когато им разказах, и когато помолих мястото да се казва така, не възразиха нито за секунда. Явно това е другото име на човещината.
Инак, както казах, от началото на работата ни по Славееви скали (през пролетта на 2016-а започнахме) доста време мина. И доста неща се случиха.
Митака и Симо направиха още 20 маршрута. Словом – двадесет маршрута! Който има допир с катеренето знае какво означава това, колко риск, труд, пот и време е да си първопроходец. Моето беше малко като дял в създаването на Славееви скали. Аз дадох идеята. Другото го свършиха те.
Лично аз изпълних две обещания, които дадох на Славея. Няма да ви кажа кои са. А и не е толкова важно. Важното е, че който има разум и съвест, спазва обещанията си. Особено тези, които е дал на хора, дето вече ги няма. Ако си обещал нещо на човек, дето е жив, той може да те освободи от обещаното. А няма ли го…
На Славея обещах едни неща, и ги направих. И на един друг човек, дето остана някъде на Шиша Пангма също обещах нещо… и него изпълнявам. Така трябва.
На 13.11 стават точно пет години, откак ни напусна Славея. Много време… или малко време… Не знам.
Убеден съм, обаче, че от тогава насам нейните приятели, всеки по една-две прашинки, сме променили мъничко Света в добра посока, така, както тя го правеше. Ако тя беше лепидепреролог, бих казал, че това, което ние продължаваме да правим след нея, цели „ефекта на пеперудата“. Но тя изучаваше прилепи… Та – ефектът на прилепа ще е. Прилепът е мило и плахо животинче, което работи нощем, и не виждаме работата му, но имаме огромна полза от нея, без да осъзнаваме това.
Та – това правим тези, които я познавахме. Всеки според специалността си и според мотивацията си. Едни изучават прилепи, други им помагаме… Аз, например, не спирам да разказвам на децата, с които работя по кръжоци и лагери, за прекрасния свят на растенията и животните, за хармонията в него, и за една вълшебна какичка, за една чудна Фея на прилепите, която вече не е сред хората, но която сега е част от едно Вселенско Всичко, в което душите на всички ни се връщат, след като си тръгнат от тук.
Няма смърт, когато хора, случки, събития са запомнени, и има желание да се движим напред, желание за променени към добро.
А паметта за хората, които вече не са сред нас, е добро.
А всъщност… когато творим добро, те всъщност пак са сред нас.